Naransina – bolgár műkedvelő tollforgató. Szófiában él és dolgozik. Néhány évet műszaki szerkesztőként Magyarországon is dolgozott (Intranszmas). Versei, írásai bolgár internetes oldalakon, blogokban olvashatók.
Нарансина: Вместо сълзи
Научи ме, да те обичам...
Да копнея по нощите...
Да не съм от себичните,
да не съм и от лошите...
Да не бъда страхлива,
да не бягам плашлива...
Разпали в мен огнището...
Разпали го от нищото!
Поведи ме под слънцето,
в неизбродни пустини...
Покажи ми, как зрънцето
се превръща в градини...
Цветоносна с цветята ти,
ще ухая в краката ти...
Събуди в мен жената...
Разтърси ми душата!
Съблечи ме от залези...
Разголи в мене чувствата –
на тръстиката смазана ...
Разпилей ме из пустата ,
да препускам с конете ти,
белочели в звездуване...
Победи ме в сърцето ми...
Дай ми твойто сънуване!
Научи ме на трепета,
да мълча от обичане...
Да се взирам и в шепота,
нежни думи щом сричаме...
Затвори в светла призма,
моя свят хаотичен...
Обдари ме с харизма –
Научи ме, да те обичам...
Да копнея по нощите...
Да не съм от себичните,
да не съм и от лошите...
Да не бъда страхлива,
да не бягам плашлива...
Разпали в мен огнището...
Разпали го от нищото!
Поведи ме под слънцето,
в неизбродни пустини...
Покажи ми, как зрънцето
се превръща в градини...
Цветоносна с цветята ти,
ще ухая в краката ти...
Събуди в мен жената...
Разтърси ми душата!
Съблечи ме от залези...
Разголи в мене чувствата –
на тръстиката смазана ...
Разпилей ме из пустата ,
да препускам с конете ти,
белочели в звездуване...
Победи ме в сърцето ми...
Дай ми твойто сънуване!
Научи ме на трепета,
да мълча от обичане...
Да се взирам и в шепота,
нежни думи щом сричаме...
Затвори в светла призма,
моя свят хаотичен...
Обдари ме с харизма –
Теб до смърт да обичам...
Naransina: Könnyek helyett
(Вместосълзи )
Naransina: Könnyek helyett
(Вместосълзи )
Taníts meg kérlek, szeretni téged,
éjszakákon át – vágyni utánad,
hogy önzésem legyen a múlté,
hogy ne legyek annyira félénk,
ijedősen ne fussak előled,
és utált ledér nőnek se tűnjek…
Gyújtsd fel végre bennem a lángot!
A holtpontból lendítsd ki sorsom!
A sivárság zord végtelenéből
vezess végre a perzselő napra,
mutasd meg: a sok apró magocska
hogyan nyílik a kertben virággá,
hogy illatozón, velük díszítve
vágyón bókoljak lépteid előtt…
Ébreszd fel bennem az igazi nőt!
Riaszd fel még szunnyadó lelkem!
Tépd le rólam örökre az alkonyt,
vágj ki belőlem minden rossz érzést,
és mint a zúzott, rothadó nádat
szórd szerteszét a kies pusztában…
Veled vágtassak hóka paripán
a csillagok lakta égboltra…
Arass diadalt a szívemben!
Oszd meg szerelmes álmod velem!
Taníts meg újra sóvárogni,
s ha mégsem érint a szerelem?
Gyengéd szavakat ismételve,
suttogva tekintetet fonni…
Csillogó prizmába rejtve
zárd el zűrzavaros fényem,
add át azt a bűvös karizmát –
s mindhalálig szeretlek Téged!
0 megjegyzés :
Megjegyzés küldése